Речник на думите в българския език

тежестта, мн. тежести, ж.
1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието.
2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му.
3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите.
4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести – чукове, машини, детайли и др.
5. Прен. Само ед. Важност, значимост. Имам тежест в професията си.
6. Прен. Само ед. Неприятно, често болезнено усещане в орган на човешкото тяло, свързано с нарушаване на нормалното му функциониране. Тежест в стомаха. Тежест в главата.
7. Прен. Само ед. Грижа, бреме, тягост. Тежестта на къщната работа смазваше въображението и.
• Център на тежестта. Най-значимото, най-същественото нещо.
• В тежест съм (на някого). Причинявам грижи, създавам разходи.
• Вдигане на тежести. Спец. Спортна дисциплина, при която се вдигат щанги с различни тежести, закрепени в краищата им.

(същ.) тежина, товар, тегло
(същ.) тягост, бреме
(същ.) авторитет, влияние, важност, значение, стойност, достойнство
(същ.) затруднение, пречка, спънка
(същ.) сериозност, тържественост, внушителност, строгост, улегналост

1. weight
(товар) load; burden
(на въдица, мрежа) lead
вдигане на ТЕЖЕСТи weightlifting (за категории вж. категория)
център на ТЕЖЕСТта centre of gravity
2. прен. (влияние, важност) authority, prestige, influence
човек с ТЕЖЕСТ a man that carries weight
имам ТЕЖЕСТ пред carry weight with
3. прен. heaviness
ТЕЖЕСТ в главата, heaviness in the head
4. (бреме, отговорност) burden
в ТЕЖЕСТ съм на be a burden to
ТЕЖЕСТ на доказване юр. burden of proof

Тежест на доказване (философия) -
Тежест на доказване (право) -
Тежестта на оковите -
Тежест на доказване -
Текеста -
Телесто (спътник) -