Речник на думите в българския език

мн. меса, ср.
1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко месо.
2. Изобщо мускули. Бели ми меса.
3. Част от плода, която е разположена под външната ципа.
4. Само мн. Обикновено прикрити с дрехи части на тялото. През раздраната рокля се виждаха месата и.
• същ. умал. месце, ср.;
• прил. месен, месна, месно, мн. месни.
• На месо (стрелям). Целя се в жив човек.
• Отглеждам от парче месо. Отглеждам от пеленаче, от бебе някого.
• Пушечно месо. Войници, които са избивани за чужди интереси.

1. (за ядене) meat
кълцано/мляно МЕСО minced meat, forcemeat
говеждо МЕСО beef
свинско МЕСО pork
овнешко/овчо МЕСО mutton
телешко МЕСО veal
пилешко МЕСО chicken
МЕСО от дивеч game
МЕСО от сърна venison
прясно МЕСО fresh killed meat
бяло МЕСО white meat, (на пиле) breast
2. (плът) flesh
стрелям на МЕСО shoot point-blank
пушечно МЕСО cannon-fodder
3. (на плод) flesh, meat, pulp

Месо -
Месопотамия -
Месоядни -
Месопотамски петнист елен -
Месолонгос -
Месолури -
Месопотамия (информационна агенция) -
Месолакос -
Месопотамия (римска провинция) -
Месокомо (дем Лъгадина) -