Речник на думите в българския език

типът, типа, мн. типове, (два) типа, м.
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето и е от друг тип.
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора.
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек.
4. Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип.
5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!

(същ.) образец, пример, модел, стандарт, екземпляр, вид
(същ.) безобразник, нахалник, безсрамник
(същ.) оригинал, прототип
(същ.) субект, терк
(същ.) лице, човек, индивид
(същ.) негодник, свиня, мръсник

1. type
(вид) kind; sort
(разновидност) species, variety
(модел) mode; pattern
(направа) make
биол. phylum (pl. phyla)
човек от нов ТИП а man of a new type, a new type of a man
2. (типичен образ) type
той е ТИП на еснаф he is a typical philistine
3. разг. (човек) bloke, chap, guy, fellow, bird
(долен човек) squirt

Тип -
Тип данни -
Типове древногръцки керамични съдове -
Типи Хедрен -
Типченица -
Типология на Майерс-Бригс -
Тип 59 (китайски танк) -
Типове сеитбообращения -
Типография -
Тип 69 (китайски танк) -