Речник на думите в българския език

областта, мн. области, ж.
1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област.
2. Част от повърхност. Полярна област.
3. Зона, район, в който е разпространено нещо. Планинска област.
4. Място и близките до него части от тяло или предмет. В областта на сърцето.
5. Клон от наука, дейност, занятие. Нова научна област.

(същ.) зона, територия, местност, място, страна, част, землище
(същ.) сфера, свят, среда, район, кръг
(същ.) обкръжение, департамент
(същ.) земя, край
(същ.) окръг
(същ.) пространство
(същ.) обсег, тема
(същ.) поле, поприще, клон, специалност
(същ.) околия, участък, енория, квартал
(същ.) компетентност, компетенция

1. region, province, district, area
планинска ОБЛАСТ a highland region, a mountain area
2. (сфера) field, sphere, province, domain, realm
(специалност) field of study
в ОБЛАСТта си in o.'s special field
ОБЛАСТ на човешка дейност a field of human activity
в ОБЛАСТта на политиката/индустрията in the political/industrial sphere
това не е от моята ОБЛАСТ that is not (within) my province
навлизам в чужда ОБЛАСТ poach on s.o.'s preserves
3. анат. region
в ОБЛАСТ та на белите дробове in the region of the lungs
във всички ОБЛАСТи all round, at all levels

Област -
Области в България -
Областна футболна група Велико Търново -
Областно събрание на Източна Румелия -
Областен управител (България) -
Областни управители на правителството на Стефан Янев -
Областни аматьорски футболни групи -
Областни управители на Костур -
Областни управители на Лерин -
Области в Руската федерация -