Речник на думите в българския език

мн. гуми, ж.
1. Само ед. Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук.
2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.
3. Късче от обработен каучук за изтриване на нещо написано с молив или мастило.
- прил. гумен, гумена, гумено, мн. гумени (в 1 знач. ). Гумена топка. Гумена шапка. Гумени ботуши. Гумени подметки.
4. мед. Сифилитичен гранулом, гума – състои се от централна зона на коагулационна некриза, около която има слой от епителоидни клетки, лимфоцити, плазмоцити, гигантски клетки тип Лангханс. Следва широк вал от фибробласти. Гумите се формират в третичния стадий на сифилиса, най-често в черния дроб, тестисите, съдовата стена, кожата и др.

rubber
(за изтриване) (piece of) rubber, eraser
(велосипедна, автомобилна, външна) tyre, tire, cover
вътрешна ГУМА an inner tube
автомобилна ГУМА a car/motor tyre
балонна ГУМА a balloon tyre
плътна ГУМА a solid tyre
слагам ГУМА на tyre
спада ми ГУМА have a flat tyre
пука ми се ГУМА have a puncture
лепя ГУМА mend a puncture

мед. syphiloma, gumma

Гума -
Гума арабика -
Гума (пояснение) -
Гумалево -
Гуарова гума -
Гуаримба -
Гуам -
ГУЛАГ -
Груман А-6 Интрюдър -
Гумендже -