Речник на думите в българския език
Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
info
rechnik.info
rechnik.info
грешка?
настоя̀телен
Тълковен речник
настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
• същ. настоятелност, настоятелността, ж.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
• същ. настоятелност, настоятелността, ж.
Синонимен речник
(прил.) настойчив, упорит, твърд, заповеднически, повелителен, неотстъпчив, амбициозен, дързък, самонадеян, самоуверен, натрапничав, непримирим
(прил.) делови, много бърз, енергичен, динамичен
(прил.) шумен, креслив, заплашителен
(прил.) делови, много бърз, енергичен, динамичен
(прил.) шумен, креслив, заплашителен
Българо-Английски речник
Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!
Уникален
Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.
Удобен
Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.
Различен
След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.