Речник на думите в българския език

Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
inforechnik.info
грешка?

насто̀йчив

 

Тълковен речник

настойчива, настойчиво, мн. настойчиви, прил.
1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек.
2. Настоятелен, който изисква някакво действие. Настойчива молба.
същ. настойчивост, настойчивостта, ж.

Синонимен речник

(прил.) упорит, твърд, настоятелен, заповеднически, повелителен, неотстъпчив, амбициозен, дързък, самонадеян, самоуверен, натрапничав, непримирим
(прил.) досаден, отегчителен, непоносим
(прил.) твърдоглав

Българо-Английски речник

insistent, pressing, persistent, importunate, persisting, persevering; pertinacious; imperative
НАСТОЙЧИВa молба a pressing/urgent request
с НАСТОЙЧИВ тон persistently



thumbnail Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.