Речник на думите в българския език

мн. майки, ж.
1. Жената по отношение на своите деца.
2. Жена, която е родила деца. Многодетна майка. Тя е майка на приятеля ми.
3. Обръщение към свекърва или тъща.
4. Женско животно, което е родило. Майката на кученцата е болна.
5. Това, от което произлизат други неща; източник, причина. Учението е майка на знанието.
• прил. майчин, майчина, майчино, мн. майчини.

Библейско тълкуване: Еврейската дума "майка", понякога значи в Св. Писание баба - 3Цар. 15:10, или пра-баба - Бит. 3:20. Майчината любов, често се употребява за пояснение в Св. Писание, както например в Ис. 49:15.

1. mother (и прен.)
уч. sl. mater
(на животно) dam
МАЙКА на две деца a mother of two (children)
бъдеща МАЙКА an expectant mother
втора МАЙКА stepmother, юр. venter
дядо по МАЙКА a maternal grandfather
2. (причина) mother, cause, root
мързелът е МАЙКА на всички пороци idleness is the root of all evil
3. (главна сума на дълг) principal
за едни МАЙКА, за други мащеха make fish of one and flesh of the other, make chalk of one and cheese of the other
както го е МАЙКА родила mother-naked, in o.'s birthday suit, in o.'s skin
това му е МАЙКАта that's it. that's the thing/the cure for it
сега му е МАЙКАта now's the right moment
МАЙКА му стара devil take it, darn/damn it