Речник на думите в българския език

миришеш, мин. св., мирисах и мирисах, мин. прич. мирисал и мирисал, несв.
1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно.
2. Какво. Улавям миризма. Мириша розата.
• Мирише на нещо. Възможно е нещо да се случи. Мирише на бой.
• Мириша на бъчва. Пиян съм постоянно.
• Мириша на мляко. Много млад съм.
• Парите не миришат. Не ме интересува по какъв път са получени парите.

(гл.) душа, надушвам, подушвам, помирисвам, усещам, понадушвам
(гл.) ухая, изпускам миризма, лъхтя

1. (намирисвам) smell (и с at)
2. (изпускам миризма) smell (на of), give out a smell, have an odour
(неприятно и силно) stink, reek (на of)
(изпускам специфична миризма) be redolent (на of)
тези цветя не МИРИШАт these flowers don't smell
мирише на хубаво/лошо/кисело и пр. it smells good/bad/sour etc.
мирише на ябълки there is a smell of apples
мирише на влага it smells damp
дъхът му мирише his breath smells. he has a bad/foul breath
мирише ми на I can smell, there is a smell of
мирише на убийство there is murder in the air
на та кова ми мирише that's what it looks like