Речник на думите в българския език

знакът, знака, мн. знаци и знакове, (два) знака, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие.
• В знак на. Като израз на. В знак на уважение.
• Зодиакален знак. Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака.
• Парични знаци. Пари.
• Препинателен знак. Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст.
• прил. знаков, знакова, знаково, мн. знакови.

(същ.) белег, признак, отличие
(същ.) образ, следа, печат, дамга, нишан
(същ.) символ, емблема
(същ.) знамение, предвещание, личба, предзнаменование, поличба
(същ.) сигнал, известие
(същ.) обозначение, название, наименование, значение, смисъл
(същ.) отпечатък
(същ.) пътепоказател, табела, фирма, реклама
(същ.) рязка, цепка, шлиц, прорез, канал
(същ.) сигнализация, семафор
(същ.) симптом, указание
(същ.) диря, частица, капка, капчица

sign; mark; symbol
(израз, признак) token, mark, expression, sign
(движение с ръка и пр.) sign; gesture, motion; signal
ЗНАК за отличие decoration
ЗНАК минус minus

Знак -
Знакът на четиримата -
Знак (семиотика) -
Знак на съдбата -
Знакът на Венера -
Знак на победата -
Знак на Танит -
Номер (знак) -
Знакът на Еднорога -
Знак (пояснение) -