Речник на думите в българския език

I. n
1. война; the Great W., World W. I Световната война, Първата световна война; civil ~ гражданска (междуособна) война; W. of Secession гражданската война (в САЩ); private ~ продължителна (обикн. наследствена) вражда; кръвна мъст; ~ of attrition война на изтощение; the W.s of the Roses ист. войната на Червената и на Бялата роза (ХV в.); man of ~ боен (военен) кораб; to make (wage, levy) ~ on водя война с, воювам против (с); to go to ~ прибягвам до оръжие; воювам (with); to have been in the ~s прен. пострадал съм, имам окаян вид; in the ~ на война; през време на войната; in time of ~ по време на война; to carry the ~ into the enemy’s country (camp) пренасям войната на противникова територия; прен. предявявам насрещно обвинение, отговарям на обвинението с обвинение;
2. борба; ~ to the knife разг. ожесточена (свирепа) борба; a ~ of the elements борба на стихиите; буря; ~ of words словесен двубой;
3. attr военен; ~ effort мобилизация на всички сили за водене на война; W. office англ. военно министерство;

II. v (-rr-) обикн. прен. воювам, бия се, сражавам се (with, against).