Речник на думите в българския език

I. n
1. доказателство; as (a) ~ of в (като) доказателство на; ~ positive решително доказателство; burden of ~ тежест на доказване; to give ~ of доказвам, давам доказателства за; • the ~ of the pudding is in the eating пилците се броят наесен;
2. свидетелско показание;
3. демонстрация;
4. изпитване, изпитание, проба, изпробване, проверка, тест; to put to the ~ подлагам на изпитание, изпитвам, пробвам, изпробвам, тествам;
5. мат. проверка, контрол;
6. изпитателен полигон за огнестрелни оръжия (избухливи вещества);
7. печ. коректура; шпалта (и printer’s ~); page ~ коректура на страници;
8. пробен отпечатък от гравюра;
9. установен градус (на алкохол);
10. епруветка;
11. неравни краища на листове на книга (оставени като доказателство, че тя не е разрязана);
12. шотл. разглеждане на дело от съдия (а не от съдебни заседатели);

II. adj
1. изпитан, непроницаем, устойчив (against); непробиваем; fire-~ огнеупорен; earthquake ~ сеизмоустойчив;
2. твърд, непоколебим, издръжлив, устойчив, невъзприемчив, неподатлив (against); ~ against entreaties (bribes) неумолим (неподкупен);
3. използван при изпробване, проверка и под.; ~ gold чисто злато, използвано като образец за сравнение;
4. с установен градус (за алкохол);

III. v
1. правя непроницаем (напробиваем, непромокаем);
2. импрегнирам;
3. правя пробен отпечатък от гравюра;
4. = ~read.