Речник на думите в българския език

успееш, мин. св. успях, мин. прич. успял, св. – вж. успявам.

успѐя
= успя̀вам гл. succeed (in с ger.), be successful (in с ger.), manage (to с inf.); (имам достатъчно време) have time (да to с inf.); (за план) work; (преуспявам) push/get along; (постигам целта си) make it, make the grade, sl. bring home the bacon; (в рисковано начинание) разг. come up trumps; дано успееш! good luck (attend you); едва ~ (в последната минута) draw it fine; не ~ fail; но ако това не успее but failing that; пропадам или ~ sink or swim; тя успя да счупи чинията шег. she managed to break the plate; ~ в живота make a success of o.’s life; ~ да хвана влака/самолета make the train/the plane.