Речник на думите в българския език

уредиш, мин. св. уредих, мин. прич. уредил, св. – вж. уреждам.

уредя̀
= урѐждам гл.
1. (турям в ред) arrange, settle; (въпрос, сметка) liquidate, settle; разг. square away; (въпрос и пр.) dispose of; (документ) regularize; (сметка) pay; (паспорт, билет) get (in order); (положението на някого) regularize; (дълг) discharge; (нагласявам) engineer, set up; frame up; имам да ~ сметки с някого прен. have a bone to pick with s.o.; ~ заем/сделка negotiate/engineer a loan/deal; ~ изостанали работи clean up; ~ работите си put o.’s affairs in order; set o.’s house in order; settle o.’s affairs; ~ сметките си с някого settle/square o.’s accounts with s.o.; get even with s.o.; (убивам) sl. fix s.o.; ~ спорове patch up differences, fix up a quarrel;
2. (устройвам, нагласям) organize, arrange, get/sew up; engineer, contrive; разг. fix; (изложба и пр.) hold; (концерт) give; (спектакъл и пр.) engineer; можеш ли да ми уредиш …? can you fix me up with …? ~ си среща fix an appointment, make a date; ще уредим тая работа we’ll fix it up.