Речник на думите в българския език

мн. сенки, ж.
1. Пространство, което не е осветено пряко от слънчева или друга светлина. Беше горещо и всички търсеха сянка.
2. Очертание на предмет върху повърхност, образувано при осветяването му. Театър на сенките. Сянката му ставаше все по-дълга при залеза на слънцето.
3. Неясно очертание; силует. Покрай прозореца се плъзна сянка.
4. Обикн. мн. Тъмни петна под очите на човек поради умора, недоспиване или заболяване.
5. Прен. Леко отражение на чувство върху лицето на човек. Сянка на недоволство се плъзна по лицето му и изчезна.
6. Едва забележим признак, следа. Няма и сянка от съмнение.
7. В козметиката – вещество, което се поставя около очите за коригиране на някои особености или за красота. Перлени сенки. Сенките се нанасят внимателно с малка четка.
• Боя се и от сянката си. Много съм страхлив.
• Дебела сянка. Място, където може да се седи без работа.
• Оставам/остана в сянка. Недооценяван съм.
• Стоя в сянка. Не се издавам, че съм извършил нещо.

Библейско тълкуване: Сянка означава или мрачност - Пс. 23:4, или прохладно уединено място - Ис. 32:2, или покровителство - Ис. 49:2; Дан. 4:12. Дългата сянка, която залязващото слънце произвежда, се споменава в Йов 7:2; Ер. 6:4. Нетрайността на сянката, е образ на човешкия живот - 1Лет. 29:15; Пс. 102:11.

(същ.) мрак, тъмнина, нощ
(същ.) силует, очертание, образ
(същ.) призрак, видение, привидение, фантом
(същ.) изображение
(същ.) петно, опасност, заплаха
(същ.) дух

(неосветено място) shade; shady place
(очертание, силует) shadow; астр. umbra
(призрак) apparition, phantom
прен. (следа) trace; vestige

Сянка -
Сянка на съмнение -
Сянка (психология) -
Сянката на миналото -
Сянката -
Сянката на смъртта -
Сянка над Инсмут -
Сянка (роман) -
Сянката на Цион -
Под сянката на падишаха -