Речник на думите в българския език

земна, земно, мн. земни, прил.
1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита.
2. Който се отнася до сушата. Земни пътища.
3. Който е от пръст. Земен насип.
4. Който се намира или става над или под повърхността на земята. Земни пластове.
5. Който се отнася до живота на земята, не до задгробния живот. Земни радости.
6. Който е реален, обикновен. Земни мисли. Земен човек.
• Земен газ. Природен газ, който се използва като гориво.
• Земен рай. Място, което се отличава с необикновена красота.
• Земна гимнастика. Гимнастика на земя, не върху уреди.

(прил.) материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, светски

1. earth (attr.), of the earth, terrestrial, terraneous, tellural, tellurian
(който расте на земята) terraneous
земното кълбо the (terrestrial) globe
земна ос axis of the earth
земната кора геол. the earth's crust, the crust of the earth, the lithosphere
земно привличане gravity
земно масло oil, petroleum
ЗЕМЕН червей earth-worm, (за стръв) lobworm
земна ябълка Jerusalem artichoke (Helianthus tuberosus)
земна боя earth colour
2. (който се отнася до живота на земята) earthly, terrestrial, sublunary, subastral, tellural, tellurain
прен. (недуховен) earthly, worldly, material, mundane, earth-bound, earth-born, earthly-minded
(суетен) earthly
(смъртен) earth-born
ЗЕМЕН рай an earthly/a terrestrial paradise, a paradise on earth
земни блага worldly goods, earthly blessings, loaves and fishes
земни радости earthly joys
земни грижи earthly cares
земният път на човека man's earthly pilgrimage
той свърши земния си път his labours are over
смъртта слага край на земното съществуване на човека death ends man's finite existence

Земен -
Земен (община) -
Земен вълк -
Земенски манастир -
Земен радиус -
Земен панголин -
Земенски пролом -
Земенска планина -
Земен кълвач -
Земен кускус -