Речник на думите в българския език

мн. съюзи, (два) съюза, м.
1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи. Съюз на демократическите сили.
2. Обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели. Военен съюз. Сключвам съюз.
3. Обществена организация. Съюз на българските художници. Съюз на учените. Творчески съюзи.
4. Спец. В граматиката – част на речта, която съединява простите изречения или техни части.
прил. съюзен, съюзна, съюзно, мн. съюзни. Съюзен договор. Съюзна връзка.

(същ.) сдружение, дружество, лига, коалиция
(същ.) разбирателство, споразумение, договор, съгласие
(същ.) федерация, конфедерация
(същ.) братство, организация
(същ.) групиране, групировка

1. union; alliance; league
военен СЪЮЗ a military alliance
търговски СЪЮЗ a trade agreement
професионален СЪЮЗ a trade union
paботническо-селски СЪЮЗ a worker-peasant alliance
СЪЮЗът на работническата класа и трудещите се селяни the alliance/union between the working class and the working peasantry
Съветският СЪЮЗ the Soviet Union
Димитровски комунистически младежки СЪЮЗ the Dimitrov Young Communist League
Свещеният СЪЮЗ ист. the Holy Alliance
таен СЪЮЗ a secret alliance; conspiracy
в таен СЪЮЗ съм с (с цел за измама) be in collusion with, разг. be in with
в СЪЮЗ с in alliance/union/league with
влизам в СЪЮЗ с enter into an alliance with, form/make an alliance with, ally o.s. with
сключвам СЪЮЗ с conclude an alliance with
2. грам. conjunction

Съюз (пояснение) -
Съюз на съветските социалистически републики -
Съюз на демократичните сили -
Съюз на македонските емигрантски организации -
Съюзници във Втората световна война -
Съюз (част на речта) -
Съюз на слепите в България -
Съюзна държава -
Съюз на българските национални легиони -
Съюзни републики на СССР -