Речник на думите в българския език

мн. състави, (два) състава, м.
1. Съвкупност от хора, предмети, които изграждат, образуват нещо цяло. Офицерски състав на армията. Концерт изнесоха няколко състава от страната.
2. Само ед. Вещества, които участват в смес или съединение. Химически състав.
3. Само ед. Съдържание, строеж и съотношение на частите на една съвкупност.

(същ.) кадри, щат, численост
(същ.) персонал, тяло, колегия
(същ.) съставяне, съединяване, учредяване, устройство

composition (и хим.); make-up
(структура) structure
(численост) strength
(на комисии и np.) members; membership
meamp. (на пиеса) cast
социален СЪСТАВ social structure/composition
личен СЪСТАВ personnel, staff
наличен СЪСТАВ available personnel/staff, staff available
воен. effectives
офицерски СЪСТАВ воен. (corps of) commissioned officers
войнишки СЪСТАВ soldiers
в СЪСТАВа на полка воен. on the strength
подвижен СЪСТАВ жп. rolling stock
влизам вСЪСТАВа на form/be a part of; be a member of; enter into the composition of
в пълен СЪСТАВ in a body; in full strength
съд в пълен СЪСТАВ а plenary session of a court
комисия в СЪСТАВ от пет души a committee of five; a committee consisting of five members
СЪСТАВ на престъплението юр. corpus delicti

Съставно именно сказуемо -
Състав на смес -
Съставни страни в Обединеното кралство -
Съставно число -
Съставките на живота -
Проект на структурен план -