Речник на думите в българския език

сравняваш, несв. и сравня, св.; кого/какво, с кого/с какво.
1. Разглеждам едно нещо във връзка с друго, като установявам приликите и/или разликите помежду им; съпоставям. Сравнявам цените на стоките.
2. Уподобявам едно нещо на друго, като установявам приликите помежду им; оприличавам, приравнявам. Сравняват го по дарба с Яворов. – сравнявам се/сравня се. С какво/с кого.
1. Съпоставям се, за да се видят приликите и разликите. Като се сравня с него, аз съм по-умен.
2. Приравнявам се към нещо друго на базата на приликите помежду ни. Тези стихове могат да се сравнят само с Яворовите.
същ. сравняване, ср.

(гл.) съпоставям, оприличавам, приравнявам, уподобявам, меря, премервам, противопоставям, противополагам

1. сравня (съпоставям) compare (c with)
(оприличавам) compare (c to)
(подробно-текстове и пр.) collate
СРАВНЯВАМ един с друг compare together
СРАВНЯВАМ с оригинала (ръкопис и пр.) collate with the original
СРАВНЯВАМ се compare o.s. (to); put o.s. on a level (with)
той не може да се сравни с брат си he is not to be compared with/to his brother; there is no comparison between him and his brother
с нищо не може да се сравни there is nothing to equal it
2. сравня (заравнявам) level
СРАВНЯВАМ със земята raze to the ground, прен. (някого) ruin