Речник на думите в българския език

люлееш, мин. св. люлях, мин. прич. люлял, несв.; какво/кого. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните. – люлея се. Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на дърво и др. ).
• същ. люлеене, ср.

(гл.) клатя, клатушкам, люшкам, люлкам, олюлявам, залюлявам, разклащам, друсам, движа, раздрусвам, кандилкам, полюлявам
(гл.) олюлявам се, разтърсвам
(гл.) полюшквам, полюлявам се
(гл.) махам, размахвам, вея, развявам, ветрея, плющя

rock;
(на ръце, в люлка) cradle
(за да заспи) rock to sleep
(на колене) dandle
(като махало) swing, oscillate, pendulate
(клатя) sway, swing, shake, toss, rock
вятърът люлееше къщата the wind rocked the house
ЛЮЛЕЯ ce swing, rock, sway;oscillate, pendulate, undulate; shake, wave, rock, toss, nod
(на дъска) seesaw
(движа се вълнообразно - за жита и пр.) wave, undulate, feather
(треса се) totter, shake, reel
ЛЮЛЕЯ се равномерно (за самолет и пр.) pitch

Люляково (област Бургас) -
Люляк -
Люлебургас -
Люлебургаско-Бунархисарска операция -
Люляк (село) -
Люляково (област Добрич) -
Люлео -
Люлеене -
Люляково светилище -
Люлека ми замириса -