Речник на думите в българския език

мн. списъци, (два) списъка, м.
1. Писмено подредени с някаква цел и в някакъв ред имена на хора или предмети. Списък на учениците. Списък на приетите в специалността английска филология. Списък на покупките. Списък на ангажиментите.
2. Лист, документ с такива имена.
същ. умал. списъче, мн. списъчета, ср.
прил. списъчен, списъчна, списъчно, мн. списъчни. Списъчна форма. Списъчен състав.
• Вън съм от списъка. Изключен съм, не ме смятат, не ме вземат предвид.

(същ.) регистър, каталог, разпис, опис, инвентар, наименование
(същ.) поменик
(същ.) етикет
(същ.) индекс
(същ.) указател
(същ.) папка, дело, архива, картотека
(същ.) летопис

list roll; register
(на съдебни заседатели) panel
избирателен СПИСЪК roll, register
СПИСЪК на грешки (в края на книга и пр.) errata
СПИСЪК на убити и ранени a casualty list
СПИСЪК на личния състав воен. muster-roll
поименен СПИСЪК roll
извиквам пo СПИСЪК call the roll
извикване по СПИСЪК roll-call
правя СПИСЪК make out/write/compose a list
в черния СПИСЪК на някого вж. черен

Списък -
Списък на български футболисти в чужбина -
Списък на римските императори -
Списък на страните -
Списък на опери -
Списък на служители и сътрудници на Държавна сигурност -
Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“ -
Списък на националните знамена -
Списък на страните в Европа -
Списък на страните по население -