Речник на думите в българския език

случваш, несв. и случа, св. Разг.
1. Какво/кого. Неочаквано намирам, заварвам. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки.
2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време за море. Случих с добра жена.

(гл.) улучвам, успявам, сполучвам
(гл.) натъквам се, намирам, налучквам

run across; chance upon; find; catch
не случих с женитбата си I had no luck with my marriage
СЛУЧВАМ ce happen (c to), оccur, come about, come to pass, fall out; take place; chance
(за нещо неприятно) befall (на-)
случи се, че it happened that
какво се е случило? what has happened? what's the matter? what's up?
случват се такива неща these things do happen
случва се и в най-добрите семейства accidents will happen in the best regulated families
нещо да не се е случило? is s.th. the matter?
като че ли нищо не се е случило as if nothing has happened
каквото и да се случи come what may, no matter what happens
тoва често се случва с него he is often like that
случи се да го срещна I happened/chanced to meet him
случи се да it chanced that
случило му се е нещастие a misfortune has befallen him
така се случи, че... it so fell out/happened that...
случих се там I happened/chanced to be there
все на мене ли ще се случи why dees it always have to be me?
както се случи as the case may be

Какво се случва със семейството ми? (теленовела) -
Какво се случва със семейството ми? -
Да си остане във Вегас -