Речник на думите в българския език

мн. светила, ср.
1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила.
2. Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.

Библейско тълкуване: Светилата на старите бяха чаши и разни хубави съдове. Те още бяха наръчни, така че можеха да ги носят в ръка, или да ги сложат, където си искат. Виж Светилник. За горене употребяваха растителни масла, лой, восък, и др.т., и светилата горяха по цяла нощ. Липсата на нощно светене на светилник в един дом, беше на поличба и показваше запустение - Йов 18:5,6; Пр. 13:9, 20:20; Ер. 25:10,11, а светило където никога не угасваше през нощта предвещаваше благоденствие и благоуспяване - 2Цар. 21:17; 3Цар. 11:36; Пс. 132:17. Наръчни светила за носене из улиците, се правеха по такъв начин, че трябваше често да се пълнят с масло - Мт. 25:3,4. Фенери и факли - Йн. 18:3, бяха необходими в старите градове, където улиците не бяха никога осветени. |

(същ.) слънце, фар, звезда, светлина
(същ.) знаменитост, величие, именитост
(прил.) прочут
(същ.) светилник, лампа, свещ, осветление, сигнална лампа

luminary (и прен.)
небесно СВЕТИЛО luminary, a heavenly body