Речник на думите в българския език

прахът, праха, мн. прахове, (два) праха, м. и прах, прахта, само ед., ж.
1. Само ед. Сухи частици от някакво вещество – пръст, въглища, власинки и др. Прах по масата.
2. Само м. Стрито лекарство. Прахове за главоболие.
3. Само м. Обикн. ед. Вещество на дребни частици, с което се пере. Прах за пране.
4. Само м. Само ед. Тленни останки. Мир на праха му.
• Хвърлям прах в очите (на някого). Заблуждавам.

(същ.) прахуляк, пушек, пушилка, пепел
(същ.) тленни останки
(същ.) пръст

1. dust
въглищен ПРАХ coal-dust, (от антра-цитови въглища) culm
лежа в ПРАХа прен. gather dust
отупвам/избърсвам ПРАХа на dust
изтърсвам ПРАХ от дрехата си (при падане) dust o.s. down
целият съм в ПРАХ be covered/powdered with dust
отърсвам ПРАХа от краката си shake the dust off o.'s feet
2. (лекарство) powder
ПРАХ за зъби tooth-powder
сапун на ПРАХ soap-suds
ПРАХ за насекоми insect powder
яйца на ПРАХ powdered egg; egg powder
ставам на ПРАХ pulverize
3. прен. (останки) ashes, remains
мир на ПРАХа му peace to his ashes
ПРАХ в очите прен. eye-wash, вж. хвърлям
направим на ПРАХ и пепел reduce to dust and ashes
лежа в ПРАХа прен. lie prostrate
не давам ПРАХ да падне на keep as the apple of o.'s eye

Прах -
Прахосмукачка -
Прахняни -
Прахали -
Прахатице (окръг) -
Прахова (окръг) -
Прахово -
Прахово боядисване -
Прахан -
Прахова -