Речник на думите в българския език

родна, родно, мн. родни, прил.
1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра.
2. Който е свързан с родината; бащин, отечествен. Роден език. Родни полета.
3. Свой по рождение, по дух. Родна къща. Роден град.
4. Близък, свиден, скъп.

(прил.) бащин, отечествен, домашен
(прил.) близък, родствен, кръвен, рожден, свой, мил, скъп, свиден
(прил.) произлязъл, произтекъл, произходен, произходящ, зароден, породен, създаден, появил се на свят

1. (за брат, сестра) o.'s own
РОДЕН брат (не доведен или заварен) o.'s real/full/whole brother, o.'s own brother, o.'s blood brother, o.'s brother by birth
2. (за страна, къща и пр.) native, home (attr.), o.'s own
РОДЕН град o.'s ow n town, o.'s native/home town
РОДЕН език o.'s own language o.'s mother tongue
РОДЕН край homeland, a land of o.'s birth
родна къща o.'s own home, a house of o.'s birth
родна страна a home country
родно място birthplace
родни балкани/брегове native mountains/shores
3. (национален) national. роден born
РОДЕН и отрасъл born and bred (в in)
РОДЕН да се мъчи/за зло born to troubles
РОДЕН с късмета си вж. късмет
РОДЕН за (учител и пр.) born to be, cut out for
РОДЕН поет a born/natural poet
РОДЕН съм в... I was born in...
РОДЕН съм като син на be born the son of
те са РОДЕНи един за друг they are exactly suited to each other
преди да съм бил РОДЕН before I was born
откакто съм РОДЕН ever since I was born

Роден -
Роден на четвърти юли (филм) -
Роден дом на Фредерик Шопен -
Роден край (вестник) -
Роден кът (парк) -
Роден език -
Роден глас -
Роденго -
Роден край (телевизионно предаване) -
Роденго-Саяно -