Речник на думите в българския език

рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м.
1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза.
2. Издължено пипалце или израстък на някои животни – бръмбари, охлюви и др.
3. Музикален инструмент от такъв израстък или с такава форма.
4. Разг. Оток по главата, предизвикан от удар. Ударих се и ми излезе рог.
5. Връх на непълна месечина.
прил. рогов, рогова, рогово, мн. рогови. Рогова гривна.
• Тъмно като (в) рог. Много тъмно.
• Показвам си рогата. Показвам лошите си черти, които са били скрити до момента.
• Поставям/слагам рога. За жена – изневерявам на съпруга си.
• Рог на изобилието. Много голямо богатство.
• Хващам бика/дявола за рогата. Действам решително и твърдо.

(същ.) издатина, ребро, ръб, лост

1. horn
еленов РОГ antler
2. (на вила) prong
3. (на непълна луна) cusp
4. муз, horn; bugle
ловджийски РОГ a hunting horn, a huntsman's bugle
английски РОГ cor anglais
тъмно като в РОГ pitch dark
тъмно е като в РОГ the night is black as pitch/the grave/hell
показвам си РОГата show the cloven foot/hoof
слагам РОГа на cuckold
хващам бика за РОГата вж. бик
да няма РОГа! he's like anyone else! РОГ а ли ти поникнаха so what?
much good it did you! РОГ на изобилието cornucopia, a horn of plenty

Рог -
Рогозенско съкровище -
Рогош -
Рогир ван дер Вейден -
Рогати акули -
Рогачи -
Рогозен -
Рогата паламедея -
Рогата морска кучка -
Рогови -