Речник на думите в българския език

мн. редици, ж.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици.
2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината.
3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.

(същ.) върволица, фаланга, колона, низ, верига, серия, ред
(същ.) много, изобилие, множество, известен брой
(същ.) поредица
(същ.) система
(същ.) разни, различни, няколко
(същ.) цикъл, рутина

row, line, file. rank; tier
(известен брой) a number/series of
РЕДИЦА коли a row of cars
РЕДИЦА концерти a series of concerts
РЕДИЦА статии a set of articles
пo РЕДИЦА причини for a variety of reasons
в РЕДИЦА случаи in a number of instances/cases
стоя на РЕДИЦА stand in line/in a queue
в редиците на in the ranks of
в предните редици на in the front ranks/van of; in the forefront of
в РЕДИЦА по един Indian file
в три/четири редици three/four deep
маршируваме в редици от по четирима march four abreast
стягам редиците close the ranks

Редица -
Редица на Коши -
Числа на Фибоначи -
Речица -
Речица (квартал на Сливен) -
Речица (община Охрид) -
Редина -
Речица (община Куманово) -
Решица -
Речица (Беларус) -