Речник на думите в българския език

мн. моменти, (два) момента, м.
1. Миг, кратък период.
2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент.
3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление. Положителен момент в работата на някого.
• В настоящия момент. Сега.
• Пропускам момента. Пропускам сгоден случай.
• Един момент/момент. В отговор – ей сега, веднага. – Някой чука! – Момент, идвам! – Готов ли си• – Един момент!

(същ.) миг, минута, секунда, мигновение
(същ.) време
(същ.) случай, обстоятелство, пункт

1. moment, instant
за МОМЕНТ! wait a moment! one moment! разг. half a tick! на МОМЕНТа on the instant, instantly
всеки МОМЕНТ at every moment
очакваме го всеки МОМЕНТ we expect him any moment, he is due in any second
в МОМЕНТа, в който го видях the moment I saw him
в този МОМЕНТ at this instant, at the present moment; at this stage
в последния МОМЕНТ at the last moment/minute
точно в този МОМЕНТ at that (very) moment/instant, at this point
в МОМЕНТa, когато at the very time when
в МОМЕНТа на смъртта in the article of death
в МОМЕНТа, в същия МОМЕНТ there and then
под напора на МОМЕНТ a on the spur of the moment
психологически МОМЕНТ a psychological moment
ако МОМЕНТът е благоприятен if occasion serves
той е човек на МОМЕНТи he is a man of moods
2. (черта, особеност) feature, point, detail
(епизод) scene
това е интересен МОМЕНТ that is an interesting feature/point
3. физ., тех. moment(um)

Момент на сила -
Момент на импулса -
Момент (време) -
От този момент -
Мементо -
Мементо (филм от Северна Македония) -