Речник на думите в българския език

мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята.

Библейско тълкуване: Едно земеделско сечиво за оране, което се е употребявало още в най-ранни времена - Бит. 45:6; Вт. 22:10; Йов 1:14. Виж картината към Мером. Днешното обикновено рало, употребявано в Сирия, се състои от три части: греда прикована към хомотът, паличник и ралица. Последните две, понякога и третата се правят от един дървен клон с две противоположни ветви. Палечниците, понякога се покривали с желязо - Ис. 2:4; Й-л 3:10. С едната си ръка, орачът внимателно управлявал ралицата - Лк. 9:62, а с другата държел остен, дълъг шест или осем крака. На единият край на остена бил забит бодил, а на другият, който бил два пръста дебел, имало желязна лопатка за чистене на палечникът от пръстта - Съд. 3:31; 1Цар. 13:21; Д.А. 9:5. В старо време са орали с волове, осли, и юници - Вт. 22:10; Съд. 14:18; днес употребяват и камили и крави. Орането започва след есенните дъждове, към края на октомври.

wooden plough
РАЛО волове а pair of oxen

Плуг -
Орион (съзвездие) -
Раковски (град) -
Райони за планиране в България -
Разлог -
Ралица Паскалева -
Радомир -
Раковски (община) -
Радостин Василев -
Радой Ралин -