Речник на думите в българския език

пунктът, пункта, мн. пунктове, (два) пункта, м.
1. Определено място със специално предназначение. Наблюдателен пункт. Сборен пункт. Команден пункт.
2. Определено място, точка, която означава раздел от документ или от текст. Не съм съгласен с този пункт.
3. Спец. Мерна единица в печатарската система.
прил. пунктов, пунктова, пунктово, мн. пунктови.

(същ.) точка
(същ.) център, място, средоточие
(същ.) част, област, край
(същ.) момент, състояние, степен
(същ.) позиция, положение
(същ.) пост, станция
(същ.) параграф, номер

1. point; station
начален/изходен ПУНКТ an initial/a starting point
краен ПУНКТ a terminal point/station; destination
сборен ПУНКТ a meeting place/point,' an assembly place/point/post
подкрепителен ПУНКТ a refreshment stand
наблюдателен ПУНКТ an observation point/post
превързочен ПУНКТ a dressing station; an aid' post
здравен ПУНКТ a health centre
населен ПУНКТ settlement, an inhabited locality, a population centre
мн.ч. towns and villages
команден ПУНКТ a command post
мобилизационен/наборен ПУНКТ a recruiting station
ам. an induction center
опорен ПУНКТ воен. a strong point; a key point
2. (точка от програма, договори и пр.) item. article; paragraph
(на политическа програма) plank
3. печ. point

Пункт -
Пунктуация -
Пункт за базиране Бургас -
Пункт за базиране – Варна -
Пункова скала -
Препинателни знаци -
Пунта дел Есте -
Пунта дел Есте еПри -
Пунта дел Есте еПри 2014 -
Пункция -