Речник на думите в българския език

ж., само ед.
1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа.
2. Основно съзидателно творческо начало в света. Резултат от дейността на природата.
3. Места извън градовете, селата и др. Отивам на разходка из природата.
4. Прен. Характер, нрав. Човешка природа. Добър по природа.
5. Прен. Същност. Природа на взаимоотношенията между двама души.
прил. природен, природна, природно, мн. природни. Природна среда. Природни условия.

(същ.) вселена, свят, все-свят, всемир
(същ.) натура, естество
(същ.) характер, вид, род, същина, свойство
(същ.) инстинкт
(същ.) същност, нрав, душа
(същ.) качество

1. nature
жива/мъртва ПРИРОДА animate/inanimate nature
мъртва ПРИРОДА изк. a still life
връщане към ПРИРОДАта a return to nature
игра на ПРИРОДА та а freak of nature
сред ПРИРОДАта in the open (air); close to nature
назад къмПРИРОДАта back to nature
животно сред ПРИРОДАта an animal in its natural state/in a state of na-ture
2. (характер, естество) character, nature
(на човек и) temper, make-up
no ПРИРОДА by nature, naturally
втора ПРИРОДА o.'s second nature/self
3. (местност, гледка) countryside; scenery, landscape

Природа -
Природа (модул на Мир) -
Природа (списание) -
География на Турция -
Природата на община Сливница -
География на Египет -
География на Бразилия -
География на Финландия -
География на Португалия -
География на Великобритания -