Речник на думите в българския език

мн. причини, ж.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина.
прил. причинен, причинна, причинно, мн. причинни. Причинна зависимост.
• По причина на (някого или нещо). Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.

(същ.) първопричина, първоизточник, източник, зародиш, зачатък, начало, подбуда, импулс, стимул, подтик, тласък, фактор, база, основа
(същ.) повод, претекст, предлог, мотив, основание, случай, съображение, резон
(същ.) вина
(същ.) място, почва, възможност
(същ.) нужда, необходимост, задължение
(същ.) довод, аргумент
(същ.) цел
(същ.) произход

cause
(основание) reason
(подбуда) motive
уважителна ПРИЧИНА a valid reason; a good/valid excuse
ПРИЧИНА за война a cause for war
ПРИЧИНА и следствие cause and effect
пo ПРИЧИНА на because of; on account of, owing/due to; by reason of
no простата ПРИЧИНА, че for the simple reason that
no една или друга ПРИЧИНА for one reason or another, for some reason or other
no каква ПРИЧИНА? why? for what reason?
ПРИЧИНАта, поради която the reason that
без всякаква-ПРИЧИНА without rhyme or reason, for no earthly reason
не без ПРИЧИНА not without cause/reason
ставам ПРИЧИНА за cause, occasion, give occasion for
ПРИЧИНА съм за be at the bottom of
имам ПРИЧИНА, за да have reason for (c ger.), have cause (to)
кои са причините, които го подбудиха към това? what prompted him to do this?

Причини за Първата световна война -
Прищина -
Причини за Втората световна война -
Причинност -
Прибина -
Прищина (община) -
Прищински окръг -