Речник на думите в българския език

попът, попа, мн. попове, (два) попа, м.
1. Православен свещеник.
2. Изобщо свещеник.
3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на нея фигура на брадат мъж. Имам два попа – каро и купа.
• прил. попов, попова, попово, мн. попови.
• прил. попски, попска, попско, мн. попски. Попска дреха.
• Като поп. Непременно, безусловно, дори и да не искам.
• Поп без калимавка. Човек без най-необходимите за живота му неща.
• Оплаквам се на арменския поп. Оплаквам се на някого, който не може да ми помогне.
• Попска яхния. Вид ястие с цели главички лук.
• Попова лъжичка. Ларва на жаба.
• Попово прасе. Дребно насекомо, подобно на рак, което живее в земята.

(същ.) свещеник, свещенослужител, духовник

(католически, православен) priest
(проте-стантски) parson
карти king
ПОП пика king of spades
само ПОПът го нямаше разг. прен. everybody was there; everything was there but the kitchen sink
ще плати като ПОП he'll pay like a Dutchman; he'll pay on the nail; he won't get away with it without paying; he'll pay for it willy-nilly
вържи ПОПa, да е мирно селото catch the troublemaker and all will be well

Поп -
Попово -
Попово (община) -
Попарт -
Попмузика -
Популация -
Попово прасе -
Попфолк -
Попължани (дем Лерин) -
Попинци -