Речник на думите в българския език

мн. полета и поля, ср.
1. Равнина без гора. Тракийското поле.
2. Обработван равен участък земя; нива. Жътва в полето.
3. Равно пространство, специално пригодено за нещо. Футболно поле. Вратарско поле.
4. В картина – фон.
5. Свободно неизписано пространство в лявата част на страница.
6. Прен. Област на интересите и дейността; поприще. Поле на дейност.
7. Спец. Пространство, в пределите на което се проявяват някакви сили. Магнитно поле.
• прил. полски, полска, полско, мн. полски (в 1 и 2 знач. ). Полски мак.
• Бойно поле. Пространство, в пределите на което се водят бойни действия.

(същ.) равнина, терен, кър
(същ.) поприще, простор
(същ.) фон, основа
(същ.) находище, басейн, мина
(същ.) област, сфера, обсег
(същ.) клон, специалност

1. field
(равнина) plain, open country
на ПОЛЕто in the fields
на открито ПОЛЕ in the open field
ледено ПОЛЕ ice-field
(находище) мин. field
2. (фон) ground, background (на on)
3. (на книга) margin
4. (на картина, знаме, монета и пр.) field
5. (област на дейност) field, stage
ПОЛЕ на действие a field of activity, a sphere/scope of action
ПОЛЕ на дейност path
зрително ПОЛЕа field/range of vision, afield of view
на ПОЛЕ то на честта on the field of glory
минно ПОЛЕ воен. a mine field
бойно ПОЛЕ battle-field, a field of battle
магнитноПОЛЕ a magnetic field
6. (на нарез в дуло) воен., тех. rib

Поле -
Полента -
Полезни изкопаеми -
Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ -
Полет 610 на „Лайън Еър“ -
Полет 447 на „Ер Франс“ -
Полет над кукувиче гнездо (филм) -
Полет 402 на Ел Ал -
Полет Буржоа -
Полет Годар -