Речник на думите в българския език

душиш, мин. св. душих и душих, мин. прич. душил и душил, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.

Библейско тълкуване: Древните мислели, че душата, или по-добре началото на живота обитава в диханието, и че излиза от тялото с диханието. Затова еврейската и гръцката думи, които, когато се отнасят за човека, се превеждат в Библията като "душа", а когато се отнасят за животни като "живот" и "дихание" - Бит. 2:7, 7:15; Йов 12:10, 34:14; Пс. 104:29; Д.А. 17:25.

Но с това начало на живота, което е общо за хората и за животните (у последните погива с тялото им), а у човека душата е духовна, словесна, и безсмъртна, седалището на мислите, разсъжденията и чувствата. Това ни отличава от животните, и в това се състои подобието ни с Бога - Бит. 1:26. Св. Писание преписва само на човека разум, съвест, богопознание, мъдрост, безсмъртие, и надежда за бъдещо вечно блаженство; то заплашва само хората с наказание на онзи свят и с пъклени мъки. Но Библията някъде различава душата от духа - 1Сол. 5:23; Евр. 4:12, органът на нашите усещания, стремежи и страсти, които са свързани с тялото, от по-благородната част на нашето естество, която свързва човека с Бога. Отново трябва да разбираме и двете като неразделно и духовно същество, което живее, разбира, разсъждава, чувствува, желае и т. н. Това същество обикновено се нарича душа.

Безсмъртието на душата е основно учение на откровената религия. Старите патриарси бяха убедени в тази истина; и с надежда за бъдещия живот приеха обещанията. Сравни Бит. 49:33; Чис. 23:10; 1Цар. 28:13-15; 2Цар. 12:23; Йов 19:25,26; Екл. 12:7; Евр. 11:13-16. В Евангелието "живот и безсмъртие", и ценността на безсмъртните души са ясно изложени - Мт. 16:26; 1Кор. 15:45-57; 2Тим. 1:10. Христос по своя воля принесе себе си в жертва за спасението на човешките души; и достойно за нас е да се трудим, стараем и работим за преуспяването на великото дело, за което Той проля кръвта си и умря!

(същ.) психика, душевност, вътрешен мир
(същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот
(същ.) ум, съзнание, разум, мисъл
(същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център
(същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав
(същ.) чувства, мисли, съвест
(гл.) мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам
(гл.) предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам
(гл.) задушавам, удушавам, задавям, сподавям
(гл.) потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам
(гл.) давя
(гл.) надушвам
(гл.) хапя, ръфам

sniff, scent
(за куче. кон-гали се) muzzle
хрътките душеха по дирите на the hounds followed the scent of.1 гл. choke, stifle, strangle
2. (причинявам тежко дишане) choke, suffocate, smother; be suffocated
гняв го души he chokes/suffocates with anger
кашлицата го души his cough is choking him
3. прен. (потискам) oppress
мизерията го души he lives in wretched poverty
4. същ. (вътрешен живот) soul, heart
олеква ми на ДУШАта feel a weight off o.'s mind, feel relieved
тежи ми на ДУШАта be sick at heart, be heartsick
тежи на ДУШАта ми... is weighing/lying on o.'s conscience
стяга ми се ДУША та be/feel uneasy, be on tenterhooks
романът напълни ДУШАта ми the novel did my heart good/rejoiced my heart, I found satisfaction in the novel
5. (вътрешни качества на човек) heart, feelings, spirit, mind
благородна ДУША a noble soul/heart
злобна ДУША an evil soul
дребни души mean souls, mean/low creatures
ДУША човек a kindly soul
тя е/има добра ДУША she is a kind/decent soul, (простосьрдечна е) she is a simple soul
пo ДУША by nature
6. (дъх, дихание) breath; breathing
едва си поемам ДУШАта I can hardly breathe
7. рел. soul, spirit
8. (вдъхновител) soul, life, moving spirit; master mind
той беше ДУШАта на предприятието he was the moving spirit/the life and soul of the enterprise, ам. he was the live wire of the concern
9. (човек) person, soul, people
бяха десетина души they were about ten people
жива ДУША няма there's not a soul about
хиляда души население a population of a thousand (souls/people)
от ДУША, със цяла ДУША with all o.'s heart
от дън ДУША from the bottom of o.'s heart
всичко, което ти ДУША поиска everything you could possibly want, all that your heart desires
дълбоко в ДУШАта си in o.'s heart of hearts
пея с ДУША sing with feeling/emotion/life
вадя/изкарвам ДУШАта някому bother/harass/nag/plague/worry the life out оf s.o., torment s.o.; pester s.o., chivy s.o., chivvy s.o.
давам ДУША за be mad/crazy about; revel in, wallow in
изгоря ми ДУШАта за/по my heart aches after, my heart is yearning/longing for
влагам ДУШАта си в put o.'s heart and soul in
изсвири нещо за ДУШАта play s.th. for the soul
кривя си ДУШАта вж. кривя
каквото ми е на ДУШАта, това ми е на устата have everything in the shop window, wear o.'s heart upon o.'s sleeve, speak o.'s mind
ДУША не ми е останала I am quite knocked up, I am dead beat
ДУША не ми остава от работа work o.s. to the bone
ДУШАта ми излезе от тичане I was dead beat with running
още приживе бабата беше останала само едва ДУША even in her life the old woman was nothing but skin and bone
и той носи ДУША he is a human being too
мъртви души dead souls
колкото ми ДУША иска to o.'s heart's content
душо моя my dear/darling/love
ДУША! (много хубаво) out of this world! lovely!

Душа -
Душанбе -
Душанци -
Душанци (язовир) -
Душанови грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 и 1336 -
Душа от желязо -
Душан Влахович -
Душана Здравкова -
Душан Джамоня -
Душанова грамота за метоха в Лужец -