Речник на думите в българския език

кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. кривил, несв.
1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя си устата. Кривя си очите. Кривя единия си крак, като вървя.
2. Какво. Правя да стане крив. Кривя буквите. Кривя шевовете, като шия. Кривя редовете. – кривя се.
1. Извивам се, ставам крив. Очите му се кривят и не вижда добре. Кракът му се криви след падането.
2. Прен. Гримаснича, кълча се. Той се ядосваше, а децата се смееха и кривяха.
• Кривя си душата. Разг. Съзнателно не казвам истината, изопачавам.

(гл.) изкривявам, вия, извивам, превивам, прегъвам, огъвам, сгъвам, свивам, закривявам, ломя, преломявам
(гл.) куцам, накуцвам, куцукам
(гл.) обвинявам, виня, набедявам, клеветя

1. turn, bend, curve; zigzag, twist
2. (куцам) limp, be lame, hobble
3. (шапка) cock, tilt, tip
КРИВЯ очи roll o.'s eyes
КРИВЯ уста twist o.'s mouth
КРИВЯ си токовете wear down o.'s heels at the side
КРИВЯ си душата act/speak against o.'s conscience, strain o.'s conscience, play the hypocrite
не си криви душата be frank
КРИВЯ си устата lie
КРИВЯ се make faces, make a wry face

Криводол (община) -
Кривопаланчани -
Крива паланка -
Кривини -
Криводол -
Кривой рог -
Крива (дем Пеония) -
Кривина (област София) -
Крива -
Криводол (дем Просечен) -