Речник на думите в българския език

платиш, мин. св. платих, мин. прич. платил, св. – вж. плащам.

платя̀
= пла̀щам гл. pay (за for) (и прен.); (вноска, глоба) pay up; прен. pay the penalty; разг. dub up; sl. stump up; аз ~ (при черпене) this is on me; всеки си плаща it is a Dutch treat; карам някого да си плати bring (s.o.) to account; келнер, плаща! waiter, the bill, please! ~ билета си на кораб с работа work o.’s passage on a ship; ~ в брой pay down, pay in cash/in ready money; ~ в натура pay in kind; ~ на части pay in instalments; ~ някому за направени от него разходи reimburse s.o. for his expenses; ~ някому със същата монета pay s.o. in his own coin; ~ полица discharge a bill; ~ разноските pay/defray the expenses; ~ скъпо за pay a high price for; • не се знае кой пие, кой плаща nobody knows who’s the boss here; ~ си за дяволъка, ~ скъпо и прескъпо pay through the nose.