Речник на думите в българския език

печална, печално, мн. печални, прил.
1. Който е проникнат от печал. Печален глас.
2. Който предизвиква печал. Печална вест.
3. Жалък, дребен, лош. Постигнатите резултати са печални. Печална слава.

(прил.) тъжен, скръбен, натъжен, затъжен, кахърен, нажален, жален, неутешим, нещастен, опечален, тягостен, меланхоличен, прискърбен
(прил.) трогателен, покъртителен, плачевен, сърцераздирателен, жаловит, трагичен, грижовен, загрижен, траурен
(прил.) безрадостен, нерадостен, жалък, лош, недобър, горчив
(прил.) мрачен, сериозен, замислен
(прил.) навъсен, намръщен
(прил.) клет, злочест, за окайване
(прил.) пуст, потиснат, скучен, отегчителен
(прил.) горестен
(прил.) изоставен, самотен, безнадежден, сиротен
(прил.) унил, обезсърчен

sad, sorrowful, rueful, mournful
(който предизвиква чувство на съжаление)-regrettable, unfortunate, lamentable, .deplorable, sorry
ПЕЧАЛЕН край a dismal end
печална гледка a sorry sight
печална история а sorry/melancholy tale, a tale of woe
печална слава a lamentable/sorry reputation, a sorry record
печална истина a sorry truth
печални резултати unfortunate/regrettable results
ри-царят на печалния образ the Knight of the Rueful Countenance