Речник на думите в българския език

мн. образи, (два) образа, м.
1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ.
2. Изображение. Телевизорът има неясен образ.
3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски.
4. В литературата и изкуството – обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни.
5. В художественото произведение – пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия.
6. В литературата – езикови средства за изграждане на литературна творба.
7. Остар. Лице, лик.
• Изгубвам човешкия си образ. Постъпвам много жестоко и безсърдечно.

Библейско тълкуване: На Мойсей бе казано да направи скинията по образът, който бе видял на планината - Д.А. 7:44. В по-общата употреба на думата, библейския образ е пророчески знак, "сянка на бъдещите добрини" - Евр. 10:1, "а тялото е Христово" - Кол. 2:17. Стария Завет, се отличава най-вече с употребата на образи. Например, Пасхалният агнец и другите принесени според закона жертви, бяха образи на Агнеца Божий, и поясниха великото му умилостивение; те показаха, че вината заслужава смърт, и се изкупва само с кръвта на Богоугодна жертва, но те са се принасяли, и за да предскажат пришествието на Спасителя.

Старозаветните образи, включват лица, неща, събития, обреди, и места. Например: Адам и Мелхиседек, пророчеството и свещенството, манната и медната змия, ударената канара и преминаването на река Йордан, Пасхата и денят на умилостивението, Ханаан и градовете за прибежище, са библейски образи на Христос.

Колкото голяма и да ни изглежда, приликата между някое Старозаветно събитие и някое Новозаветно, пак не може да се каже, че това Старозаветно събитие е образ, ако не е предназначено от Бога за тази цел, и така да придобие пророчески характер.

(същ.) лик, лице, облик, физиономия, израз, фигура, вид, външен вид, фасада
(същ.) портрет, снимка, изображение
(същ.) форма, силует, изглед, репродукция, скица
(същ.) емблема, знак, белег
(същ.) страна, буза
(същ.) отпечатък
(същ.) статуя, подобие
(същ.) отражение
(същ.) фантом, сянка
(същ.) общоприета представа, мисъл, мнение
(същ.) прилика
(същ.) представяне, изобразяване, символ
(същ.) рисуване, рисунка
(същ.) тяло
(същ.) човек, телосложение

image; shape, form
(лице) face
(изображение) picture
(литературен) portrait
(в художествено произведение) character, figure
(стилистическо средство) image
c човешки ОБРАЗ in human form
звяр в човешки ОБРАЗ a monster in human shape
ОБРАЗ-ът, който съм си създал за някого o.'s image of a man
пo ОБРАЗ и подобие на in the image of
no свой ОБРАЗ и подобие in o.'s own image
загубвам човешки ОБРАЗ become brutalized/dehumanized
изличавам-ОБРАЗ фот. bleach out an image