Речник на думите в българския език

настоиш, мин. св. настоях, мин. прич. настоял, св. – вж. настоявам.

настоя̀
= настоя̀вам гл. insist (на on s.th., да on doing s.th., that s.th. should be done), persist (in doing s.th.); enjoin; stand (on), stick out (for); urge, press (o.’s demand); press the point; ~ да се вземе решение press for a decision to be made; ~ да се направи нещо insist/urge/enjoin that s.th. (should) be done; ~ за отговор press for an answer; ~ за правата си insist on/stand up for o.’s rights; ~ на искането си press o.’s claim; ~ на своето insist on having it o.’s own way, hold o.’s own; ~ някой да направи нещо insist on s.o. doing s.th., insist that s.o. should do s.th.; be insistent with s.o. to do s.th.; ~ някой да си изпълни обещанието insist that s.o. should keep his promise, nail s.o. down to his promise; ~ пред някого urge s.o.; ~ пред някого, че е необходимо да се направи нещо urge on s.o. the necessity of doing s.th.; ~ твърдо за нещо stand adamant on s.th.; по този въпрос няма защо да се настоява this is not a point to be insisted on; той настоява, че съм имал грешка he will have it that I was mistaken; щом толкова настоявате since you are so insistent/pressing.

Настоящо време -
Настояще -
Дипломатически мисии на България -
Посланици на САЩ -
Дипломатически мисии в България -
Настолен компютър -
Настия -
Насте Стоянов -
Настолни игри -
Настолна издателска система -