Речник на думите в българския език

нарушиш, мин. св. наруших, мин. прич. нарушил, св. – вж. нарушавам.

наруша̀
= наруша̀вам гл. (правилник, клетва, договор) break, violate; (тишина) break, disturb; (равновесие) disturb, upset, disrupt; (закон) break, infringe, violate, outrage, contravene, offend/transgress against; ~ авторско право infringe a copyright; ~ въздушното пространство на някоя страна violate the air space of a country; ~ граница/владение trespass; ~ границите на приличието overstep the bounds of propriety; ~ грубо закона set the law at defiance; ~ душевното равновесие на някого, ~ спокойствието на някого throw s.o. off his balance, shake the composure of s.o.; ~ еднообразието на relieve/weak the monotony of; ~ клетвата си break/violale o.’s oath; ~ мълчанието break (in upon) the silence; ~ нечии права/интереси infringe upon s.o.’s rights/interests; ~ обещанието си break o.’s word/promise, go back on o.’s word /promise, depart from o.’s promise; ~ обществения ред break/disturb the peace; ~ примирие violate a cease-fire; ~ спокойствието на някого disturb s.o., invade s.o.’s privacy; ~ суверенитета на infringe the sovereignty of; ~ (установен) ред infringe a custom; ~ хода на нечии мисли break in upon s.o.’s train of thought; ~ целостта на капитала си make inroads upon o.’s capital; не ~ обществения ред keep the peace; той никога не нарушава спокойствието си he never puts himself out.