Речник на думите в българския език

мн. мозъци, (два) мозъка, м.
1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка.
2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция.
3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък.
4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък.
• прил. мозъчен, мозъчна, мозъчно, мн. мозъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив.
• До мозъка на костите. Извънредно много, до краен предел.
• Изтичане на мозъци. Емиграция на интелигенция.
• Мозъчен тръст. Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.

(същ.) ум, разум, интелект, умствени способности

1. анат. brain
главен МОЗЪК cerebrum, brain
малък МОЗЪК cerebellum
гръбначен МОЗЪК spinal cord
продълговат МОЗЪК medulla oblongata
тумор в МОЗЪКа a tumour on the brain
костен МОЗЪК marrow
2. (ястие) brains
3. (ум) brains
шег. pericranium
той няма МОЗЪК в главата си he has no brains in his head
човек без МОЗЪК a brainless person
до МОЗЪКa на костите to the marrow (of o.'s bones), to the core/the backbone

Главен мозък -
Мозък (пояснение) -
Мозъчно сътресение -
Мозъчни вентрикули -
Мозъчна атака -
Мозъчен тумор -
Мозъчен тръст -
Мозъчна кора -
Инсулт -
Аневризма -