Речник на думите в българския език

мн. колела и колелета, ср.
1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.
2. Разг. Велосипед. Карам колело. Движа се с колело.
3. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.
• същ. умал. колелце, мн. колелца, ср.
• Завъртам/завъртя колелото. Задвижвам, подкарвам някаква дейност.

(същ.) търкало, окръжност, кръг
(същ.) велосипед

1. wheel
виенско КОЛЕЛО (в увеселителен парк) Ferris/high wheel
воденично КОЛЕЛО mill-wheel
водещо КОЛЕЛО driving wheel
водно КОЛЕЛО pedalo, water wheel
гребно КОЛЕЛО paddle-wheel
грънчарско КОЛЕЛО a potter's wheel
двигателно/движещо КОЛЕЛО вж. водещо КОЛЕЛО
зъбчато КОЛЕЛО gear-wheel, rack-wheel
верижно КОЛЕЛО sprocket wheel
задръжно КОЛЕЛО ratchet wheel
направляващо КОЛЕЛО a runner wheel
махово КОЛЕЛО fly-wheel
плътно/дисково КОЛЕЛО web-wheel
фрикционно КОЛЕЛО brush-wheel
поставям на колела wheel
с колела wheeled
с две колела two-wheeled
без колела wheelless
КОЛЕЛО на печка griddle
КОЛЕЛО на електрическа печка a hot plate
2. (окръжност) circle, ring
правя колела (с дим от цигара) blow rings/wreaths (of smoke)
3. (велосипед) bicycle, разг. bike
карам/яздя КОЛЕЛО ride a bicycle, cycle
(детско с три колела) tricycle
4. (обръч, за детска игра) hoop
пето КОЛЕЛО прен. fifth wheel, odd man out
пето КОЛЕЛО съм play gooseberry
слагам прът в КОЛЕЛОто на някого put a spoke in s.o.'s wheel
връщам КОЛЕЛОто на историята turn/put/set back the clock
завъртявам КОЛЕЛОто прен. set the ball rolling