Речник на думите в българския език

мн. елементи, (два) елемента, м.
1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.
2. Част в/от състава на нещо. В поезията му има и елементи от фолклора.
3. Признак, черта от същността на нещо. Елемент на драматизъм.
4. Пренебр. За човек като член на дадена социална група. Престъпен елемент. Продажен елемент.
5. Спец. В химията – просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.
6. Спец. Във физиката – уред за получаване на галваничен ток.

(същ.) начало, основа, принцип, зародиш
(същ.) същество, вещество, материал
(същ.) съставка, реквизит, съставна част
(същ.) запис
(същ.) секция, агрегат, участък, възел
(същ.) черта, жилка, лека склонност към

1. хим., физ. element
2. (съставна част) element
съставни ЕЛЕМЕНТ и ingredients; composite parts
строителни ЕЛЕМЕНТ и (structural) members/elements
фабричен (строителен) ЕЛЕМЕНТ prefab
3. прен. element, strain
ЕЛЕМЕНТ на хумор/несигурност an element of humour/uncertainty
4. (индивид) character, person
съмнителен ЕЛЕМЕНТ а suspicious character
мн. ч.(представители на дадена среда) elements, section
прогресивните ЕЛЕМЕНТи в обществото the progressive section of society
престъпни ЕЛЕМЕНТи criminals
5. (отделен съд за добиване на галванически ток) element
батерия от три ЕЛЕМЕНТа a battery of three elements
6. ел. cell

Елемент -
Елементарна частица -
Елементарна алгебра -
Елемент на Пелтие -
Елементи -
Елементарна теория на музиката -
Елементарен заряд -
Елемент на Зеебек -
Галваничен елемент -
Елементоорганична химия -