Речник на думите в българския език

мн. истории, ж.
1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие.
2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет.
3. Само ед. Наука за миналото на народите.
4. Само ед. Развитие на нещо. Историята на българския език. История на заболяването.
5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата. История на изкуството. История на литературата.
6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.

(същ.) минало
(същ.) еволюция, развой, развитие, процес, ход
(същ.) летопис, анали, хроника
(същ.) повест, разказ, анекдот, историйка, виц
(същ.) случка, събитие, произшествие, приключение
(същ.) предание, легенда, слух

1. history
нова ИСТОРИЯ modern history
естествена ИСТОРИЯ natural history/science
това ще мине/остане в ИСТОРИЯта this will go down in history
ИСТОРИЯта никога не се повтаря history never repeats itself
това събитие ще остане в ИСТОРИЯта this event will make history
творя ИСТОРИЯ make history
2. (разказ) story, tale, narrative
какви истории ми разправяш you're telling me stories/tales
това е дълга ИСТОРИЯ it's a long story
3. (случка) affair, business
нечиста ИСТОРИЯ a shady affair
случи му се забавна ИСТОРИЯ a funny thing happened to him
тук ИСТОРИЯта мълчи nothing is said/known of this; there is no mention of this
(това е) вечната ИСТОРИЯ! the same old story! there we are at it again! гледай ти каква ИСТОРИЯ! here's a pretty kettle of fish