Речник на думите в българския език

зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м.
1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната. Отхапа ябълката със зъби.
2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и под.; зъбец.
3. Всеки издаден напред остър елемент.
• Имам зъб (на някого). Искам да отмъстя.
• Въоръжен до зъби. Много въоръжен.
• Точа си зъбите (за нещо). Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.

(същ.) зъбец, издатина, палец
(същ.) федер, шип

1. tooth (pl. teeth)
(на слон, глиган) tusk
(на змия или хищник) fang
стърчащ ЗЪБ bucktooth
млечни ЗЪБи milk teeth
постоянни ЗЪБи permanent/second teeth
кътен ЗЪБ molar
кучешки ЗЪБ cuspid, a canine tooth
изкуствени ЗЪБи (челюсти) dentures
с редки ЗЪБи gap-toothed
разклатени ЗЪБи loose teeth
на детето му растат ЗЪБи the child is teething, the child is cutting (his) teeth
ЗЪБте му падат he is losing his teeth
вадя си ЗЪБ (при зъболекар) have a tooth extracted/out
казвам нещо през ЗЪБи say s.th. between o.'s teeth
стискам ЗЪБи clench o.'s teeth
скърцам със ЗЪБи gnash o.'s teeth
клечки за ЗЪБи toothpicks
паста/прах за ЗЪБи tooth-paste/-powder
четка за ЗЪБи tooth-brush
2. (зъбец) cog, tooth
(на вила вилица) prong; tine
(на дарак) tooth
точа си ЗЪБите lick o.'s chops
имам ЗЪБ на някого have an edge on s.o., have/bear a grudge against s.o.
знам ти и кътните ЗЪБи I can read you like a book
не обелвам ЗЪБ вж. обелвам
да са живи предни ЗЪБи it's best to keep o.'s tongue behind o.'s teeth; grin and bear it; mum's the word
око за око, ЗЪБ за ЗЪБ вж. обелвам

Зъб -
Зъбат групер -
Зъбно колело -
Зъбни импланти -
Зъбен емайл -
Зъбен камък -
Зъбна плака -
Зъбати миноги -
Зъбово -
Зъбна пулпа -