Речник на думите в българския език

знаеш, мин. св. знаях, мин. прич. знаял, несв.
1. Осведомен съм. Зная, че тя ще дойде. Зная какво се е случило.
2. Имам познания. Знае много за самолетите. Знае историята. Знае езици.
3. Кого. Познавам добре. Зная го от училище. Зная го като добър човек.
4. Изпитвам, преживявам. Не зная какво е любов. Не зная почивка.
5. Мога да правя нещо, умея. Зная да чета.
6. Спазвам някаква мярка, правила. Зная си мярката. Зная си мястото.
7. Помня нещо винаги, имам го предвид. Зная, че си българин и българин ще си останеш.
8. За изразяване на неопределен признак. Щял да ходи не знам къде си далеч.
• Господ знае. Никой не знае, не е известно.
• Едно баба знае, едно си бае. При всички обстоятелства правя едно и също, което съм научил, с което съм свикнал.
• Зная 2 и 200. Мога и с малко, и с много.
• Всяка жаба да си знае гьола. Всеки да си знае мястото.
• И баба знае така. Всеки може така, по този начин.
• същ. знаене, ср.

(гл.) известно ми е, чух, видях, научих, разбрах, осведомен съм, имам представа, разбирам, уверен съм, имам сведение, сведенията ми се простират, сигурен съм, положителен съм
(гл.) умея, мога, иде ми отръки
(гл.) имам знания, подготвен съм, научен съм, изучил съм
(гл.) познавам, запознат съм, разбирам от

know; (съзнавам) be aware of, realize
(мога, умея) can, be able; know
(познавам) be acquainted/familiar with, know
(помня) remember, recollect
ЗНАЯ предварително foreknow