Речник на думите в българския език

заповядаш, св. – вж. заповядвам.

заповя̀дам
= заповя̀двам гл.
1. command, order, bid, give orders; give word; ~ на някого да влезе/да излезе order s.o. in/out; ~ нещо да бъде извършено give orders for s.th. to be done/that s.th. be done; ~ нещо да бъде свършено/донесено/отнесено have s.th. done/brought/taken away; кой заповядва тук? who is in command here? who is the one who gives orders here? разг. who’s the boss here? не е той, който ще ми заповядва I do not take (my) orders from him; не обичам да ми заповядват I won’t be ordered about, I don’t like to be dictated to; той заповяда да не пускаме никого да минава he ordered not to let anyone pass, his orders are to let nobody pass;
2. (направлявам) direct, instruct; • заповядай! заповядайте! (вземете си) help yourself, have some, (ето! ­ при подаване) here you are, (влезте) (won’t you) come in, please, (седнете) (won’t you) sit down, please; (чувствайте се като у дома си) be my guest! заповядайте пак! (у дома) call again; come again; заповядайте у дома come and see us; какво ще заповядате? what will you have? (какво да направя) what are your orders?