Речник на думите в българския език

заковаваш, несв. и закова, св.; какво.
1. Забивам гвоздей или остър предмет с чукане. Заковах два гвоздея в стената.
2. Прикрепям някъде посредством гвоздей или островърх предмет. Заковах закачалката на вратата.
3. Посредством прикрепване с гвоздеи затварям врата, прозорец и под., за да не се ползват.
4. Прен. Спирам рязко движението на превозно средство, което управлявам. Заковах колата пред светофара.
5. Прен. За поглед, внимание – спирам, приковавам. Заковал поглед в прозореца. Тази случка закова вниманието на всички. – заковавам се/закова се.
1. За гвоздей или островърх предмет – прониквам някъде.
2. Прен. Спирам за дълго движението си, развитието си. Слънцето се е заковало на небето.
3. Спирам се внезапно (от силни преживявания). Заковах се от страх.
4. В кого/в какво. За поглед, очи – втренчвам се. Очите му се заковаха в нея.
• прил. закован, закована, заковано, мн. заковани.

(гл.) приковавам, закрепвам, прикрепвам, забивам, зачуквам
(гл.) инсталирам, поставям, слагам
(гл.) заковавам на място, слисвам, смайвам, вцепенявам, карам да онемее
(гл.) спирам, задържам
(гл.) чукам, кова

1. nail (on) (на to)
(в нещо) nail in
(пирон) drive (in)
(дъска) nail
(затварям чрез заковаваш) nail up
(капак и пр.) nail down
2. (спирам кола) brake to a standstill
3. (поглед) rivet (on)
ЗАКОВАВАМ ce (спирам внезапно) stop short/dead
ЗАКОВАВАМ ce на едно място stand nailed to the ground; stand stock-still