Речник на думите в българския език

адът, ада, мн. адове, (два) ада, м.
1. Само ед. Според религиозните представи – мястото, където душата на грешника след смъртта му се подлага на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
2. Прен. Място, където пребиваването е мъчително, непоносимо, пълно с ужаси.
3. Прен. Само ед. Крайно мъчително душевно състояние.

библ. Еврейската дума шеол, която в Св. Писание е преведена ад, понякога означава "мястото на духовете на мъртвите". Много места в Писанието доказват колко е невярно твърдението, че евреите не знаели нищо за бъдещия живот.

Думата ад по принцип се употребява, за да обозначи мястото за наказание в онзи свят, което се нарича и преизподня.
Ужасите на ада са описани в Писанието и по друг начин. Адът още се нарича: външна тъмнина, огнена пещ, вечен огън, мрачна тъмнина, огнено езеро и. т. н.
Душите, които отидат в ада няма да могат да гледат Бога и да се наслаждават на Неговата любов; ще бъдат лишени от всяко блаженство; ще гният във вечен грях; ще ги гризе съвестта като размишляват за миналото си; ще чувстват справедливостта на Божия гняв, и ще се мъчат в най-различни мъки определени от Божия закон. Мъките в ада ще бъдат по-тежки или по-леки в зависимост от степента на виновност на законопрестъпниците. Обаче наказанията ще продължават вечно, както ще продължи вечно и небесното блаженство.

(същ.) пъкъл, мъчилище, преизподня, бездна, джендем
(същ.) пропаст
(същ.) свърталище

hell, inferno, the lowest world, the bottomless pit, the underworld
мит., лum. Hades
Орфей в АДа Orpheus in the underworld